Расизъм и дискриминация
Социалната дискриминация (от "Латински език" лат. discriminatio — „правене на разлика“) включва всяко поставяне в неравностойно положение според раса, религия или вяра, пол, сексуална ориентация, полова идентичност, увреждане, народност или етнос, гражданство, възраст, образователен ценз, политическа принадлежност, имуществено състояние или на всякакви други признаци. Проявите на дискриминация са в особено широк спектър. Те могат да бъдат най-малкото преднамерено нелюбезно или бавно обслужване в търговски обекти, недопускане до такива, а също — расистки, етнически и др. обиди, лишаване от правото да се посещава училище, физическо насилие, и дори геноцид.
Дискриминационното поведение се осъжда в редица международни документи като Всеобщата декларация за правата на човека, Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи.
Расизмът е дискриминация спрямо личности и групи хора според цвета на кожата, етническата, религиозната или националната принадлежност. Той може да се изрази в преследване, унижаване, опозоряване, насилие, подстрекаване към вражда и омраза, разпространяване на опорочаващи сведения и други форми на нанасяне на вреди.
За разбирателството и общуването между хората етническата принадлежност няма значение. В общуването участват характери, не етноси. Разбира се, това не означава, че всяка етническа група не носи своята специфика и характерни белези. Но на тях трябва да се гледа като част от богатството и разнообразието на хората. Разделянето по етническа принадлежност и възприемането на някои етноси като по-нисши от други се отразява на развитието на децата, които принадлежат към тези етноси. В по-ранна възраст дискриминацията по етнически признак създава у младите чувство на малоценност, което може да се развие в агресия или пък да отчужди децата от обществото.
От своя страна, етническата принадлежност понякога става повод за насилие и агресия у малцинствените етноси (тези, които са по-малък брой в една държава). Не рядко се случва в училище някой ученик да атакува друг затова, че е ром, например и след това пострадалия да организира „ответен удар”. Тук се пренасяме към темата за насилието и всички негативни последствия, които създава изразената агресия.
Ако отношението и поведението към един човек зависи от етническата му принадлежност, това въздейства върху психиката и предизвиква определен тип поведение – насилие, омраза към връстниците, отчуждение, депресия и т.н. Животът му на възрастен може да се формира до голяма степен от тежките преживявания в детството му.
В случая всички носим лична отговорност за поведението си. Възпитанието в семейството и в училището не могат да бъдат оправдание и обяснение затова дали се отнасяме към някого с пренебрежение или агресия, само защото принадлежи към друга етническа група. Това решение е в нашите ръце и зависи от личното ни достойнство, както и способността да отстояваме на подстрекателства от приятели, например.
Освен по етнически признак, както стана на въпрос по-горе, дискриминацията може да се прояви и по отношение на други „външни” белези. В периода на детските и младежките години, едно неравнопоставено отношение, едно унижение и пренебрегване, една агресия спрямо някого, който не е равен на останалите, има сериозни последствия за живота и щастието на този човек.
Ако се чувстваме дискриминирани, за да преодолеем проблема, трябва да се обърнем към по-възрастен или учител и да споделим усещанията си за случилото се. Хубава е да знаем, че имаме права. Правото е на наша страна и никой няма право да се отнася към нас така. Ако някой ни подстрекава да се отнасяме с дискриминация към съученик или познат, нека се замислим – ако бяхме на негово място, как бихме се почувствали? И какво въобще ни носи това поведение? Отговорът на първия въпрос ще е „Ужасно”, а на втория – „Нищо”.