Отношения с приятели

Някои приятели са от детските ни години, някои от училище, а други срещаме в работата си, в общи занимания и т.н. през целия ни живот.

Когато израстваме, осъзнаваме, че има много хора, които сме срещнали в живота си и по един или друг начин сме били близки с тях, но много малко сред тях можем да наречем истински приятели.

Всяко ново приятелство може да се развие по различен начин. Има хора, които ги виждаме рядко и пак държим един на друг, има такива, с които сме неразделни и не можем да си представим ден, в който няма да се видим или чуем.

Като цяло обаче познанствата се случват бързо, а приятелствата изискват време, за да се утвърдят. Ако искаме да бъдем приятели с някого, е необходимо да спечелим доверието му и интереса към нас. Трябва и да му отделяме необходимото време, да бъдем заедно в различни преживявания, да сме положително настроени и да споделяме това, което ни вълнува. Прекаленото „подмазване” обаче не е в наша полза, защото така губим уважението на човека срещу нас. И, макар и той или тя да демонстрират приятелски отношения, може да се окаже, че просто ни използват. Приятелите са равни, при тях няма „аз съм по-добър”, „аз съм по-готин”, „аз съм по-красив” и т.н. Всеки истински приятел приема предимствата и способностите на другия и държи на собствените си. Ние се допълваме, а не си съперничим.

Както при всички отношения, в които влагаме сърце, и тук може да срещнем разочарования. Има познанства и приятелства, които се изчерпват или дори ни вредят. Трудно е решението да прекъснем тези връзки, но именно истинските приятели могат да ни помогнат в това.

Раздялата е мъчително изживяване. Връхлитат ни чувства, че може би не заслужаваме другия човек, или че никога вече няма да имаме толкова добър приятел. Но понякога трябва да се откажем от едно приятелство – ако нямаме нужда от него, ако ни влияе лошо, потиска ни, дърпа ни към лоши преживявания.

Макар и да ни е трудно, когато свърши едно приятелство, ние не знаем кой ще се появи на негово място в живота ни. Кого ще срещнем в следващите дни, месеци, години, който ще бъде по-стойностен за нас.

Ние създаваме приятелства през целия си живот, но в младежките си години те оставят най-силна следа в развитието ни. Затова и трябва да избираме приятелите си внимателно и да се държим с тях така, както искаме те да се държат с нас.

Можем да си отговорим за някого дали ни е истински приятел, ако се запитаме, дали се притесняваме от него – какво ще кажем пред него, какво ще си помисли той за нас, дали няма да ни сметне за глупави, скучни. Ако отговорът е „да”, трябва да помислим какво в нашите отношения не е наред.

На приятелите можем да имаме доверие. Че ще ни разберат, ще ни помогнат, ще бъдат до нас, когато имаме нужда, че няма да злоупотребят с това, което знаят за нас и няма да „ни направят мръсно”.

Истинският приятел приема, че може да сме различни един от друг и не ни критикува за това.

Ако се чувстваме зле от действията на наш близък човек, може би трябва да се запитаме дали сме истински приятели или само добри познати.

Да си прекарваме добре с някого и да сме приятели с този човек са две различни неща. Познатите, с които се забавляваме, може да си останат само такива и в това няма нищо лошо. Но трябва да знаем кои са истинските ни приятели и да ги ценим.

Не е приятел този, който не смее да ни каже нещо в очите, но говори за него пред другите.

Един приятел ще бъде с нас и в лоши, и в добри моменти. Ще ни помага и ще споделя мъката ни съпричастно, без да злорадства, а щастливите ни преживявания - с радост, без да завижда.

Истинският приятел уважава свободата ни, а не ни държи „в плен” на собствените си интереси и потребности.

Добрите приятели правят комплименти и поощряват.

Приятелите не си съперничат, те говорят и се разбират. Дори, когато изпаднем в ситуация, в която само един може „да победи” (например, ако харесваме едно и също момиче или момче), има начин да се обсъди и да се излезе от нея.

Приятелят няма да ни се надсмива и да се стреми да тъпче самочувствието ни, за да изпъква самият той или тя.

Приятелите споделят един на друг и са готови да изслушват. Те са тези, на които можем да се доверим. Не е необходимо да споделяме с всеки. Само близките ще ни разберат и ще ни мислят доброто. Приятелството се доказва, а не се декларира с думи.

Мислите ли понякога, че нямате истински приятели и сте неразбрани? Няма с кого да споделяте и да се забавлявате? Чувствате ли се самотни и изоставени?

Всеки от нас поне веднъж се е намирал в такова състояние.

Добрата новина е, че в голяма степен това не е истина, а е само наше вярване, което можем да променим. То е в главата ни, тормози ни и всъщност то ни пречи да създадем истински приятелства. Ако се отърсим от тази мисъл, ако имаме достатъчно самочувствие, вяра в себе си, знаем от какво имаме нужда, как искаме да прекарваме времето в училище и свободното време, приятелите ще се появят. Защото със сигурност има други хора, които искат същото, имат същите интереси и също така може би се чувстват малко самотни.

За да създадем приятелствата, от които имаме нужда, трябва да бъдем себе си, да сме отворени към другите, да се интересуваме от тях, да сме изслушващи и внимателни, но и да държим на собственото си достойнство, принципи и интереси.

И след това можем да започнем с малки крачки. Например да се запишем на някакъв спорт или друго занимание, да сме по-активни в училище и в междучасията, да помогнем на съученици, които се нуждаят от подкрепа и т.н. И така едно приятелство води след себе си друго.

Не винаги приятелите ни мислят доброто. Защото не винаги тези, които смятаме за такива, всъщност са ни приятели. От друга страна самите те могат да се нуждаят от помощ, без да го съзнават и техните проблеми да се пренасят върху нас самите. Влиянието, което безспорно ни оказват, освен положително, може да бъде негативно. Лошото е, че когато един приятел ни вреди, най-трудно го разбираме. От враговете си можем да очакваме това, но не и от приятелите си. Затова и сме по-беззащитни.

Нерядко ние самите не разбираме лошото влияние, защото за нас то не изглежда такова. Както стана ясно при темата за наркотиците, най-често първият път се случва след препоръка на приятел. Дали тогава той ни мисли доброто? Или когато ни кани да се присъединим към компания или група, която излага на риск здравето ни, настройва ни негативно към света, към родителите ни или към училище?

Приятелството трябва да носи положителни преживявания, да ни бъде опора и вдъхновение. А всеки сам трябва да стане най-добър приятел със себе си, за да е щастлив със своите близки.