Общуване в семейството
От семейството зависи в голяма степен как ще се развием като характер, поведение и нагласа към света. Разбира се, няма идеална семейна среда. Винаги има малки търкания, които могат да се изгладят, да се приемат и отминат. Когато с родителите, братята и сестрите си се чувстваме добре, спокойни, защитени и разбрани, дори и да се появят проблеми, семейството намира начин да ги разреши. Тогава и „навън” ни е по-лесно, защото имаме опората, която ни трябва. Дори и да не го съзнаваме или признаваме, всеки се нуждае от семейството си.
Ако вкъщи има неразрешими или повтарящи се проблеми – например родителите ни непрекъснато се карат, някой от тях прекалява с алкохола, не ни обръщат внимание и не се стараят да разберат нашата гледна точка, имаме проблеми с парите и т.н., - тези трудности влияят на емоционалното ни състояние и здравето ни.
Много тийнейджъри не разговарят с родителите си за проблемите, които имат в училище или с приятели, за това как се чувстват и от каква подкрепа имат нужда. Мислим си, че те не ни разбират и не могат да ни помогнат. И това е така, защото често отношенията ни се въртят в омагьосан кръг – ние не споделяме, а те не се сещат или се притесняват да ни питат.
Някои от следващите съвети може би ще подобрят общуването в семейството:
Когато се ядосаме на родителите си, нека да се замислим, че те също са хора, имат своите проблеми, тревоги, изпадат в настроения, имат си собствени разбирания и вярвания. Никой не е съвършен, включително и те.
Ако някой от родителите, брат или сестра, ни наранят по някакъв начин, обидят или пренебрегнат, нека да го изразим. Ако го задържим в себе си, отражението върху самите нас ще бъде много по-голямо. Още по-добре ще е ако го преживеем и простим.
Когато не разбираме и не сме съгласни с родителите си, нека да се замислим, че те искат най-доброто за нас. Чувствата им са съвсем благородни, но разбиранията може да са различни. Или самите те да не осъзнават, че трябва да гледат на нас като на самостоятелни личности със собствен характер и желания.
Ако в семейството ни има проблеми, които излизат извън нормалните трудности и търкания, можем да се обърнем към учител, друг близък възрастен или компетентна организация и потърсим помощ. Ние имаме право да живеем в здравословна семейна среда. Ако такава липсва, трябва да потърсим помощ, за да защитим правата си. (За основните теми в тази връзка ще стане въпрос по-долу).
Не е добре да крием сериозни проблеми (бременност, тормоз в училище, ако ни предлагат наркотици и т.н.) от родителите си. Ако научат на време за тях, те ще ни помогнат.
Неслучайно до 18 години се водим непълнолетни. Приема се, че до тази възраст ние израстваме, оформяме характера и съзнанието си и все още не можем да разчитаме единствено на себе си за решенията в живота си. Затова и на родителите ни са дадени толкова много права над нашия живот. След 18 г. нещата няма да се променят изведнъж, но постепенно ще застанем от страната на възрастните и ще поемем контрол над живота си. И все пак, на колкото и години да станем, родителите винаги ще ни приемат за свои деца, а грижата за нас – за тяхна отговорност.