Насилие в училище

Насилието се разглежда като резултат от агресивното поведение на хората един спрямо друг, с което преднамерено се нанася вреда – физическа или психическа. Не може да се каже еднозначно как и защо възниква насилието. Съществено влияние обаче оказват фактори като разрушаването и загубата на социални връзки в съвременното общество, промяна в ценностната система, при която стойности като солидарност, готовност за оказване на помощ или съчувствие се изтласкват на заден план, разрушаване на връзката между деца и родители и др. Насилието често се възприема и като начин да се разрешат спорове и конфликти.

Насилието от ученик над ученик, нападенията над учители, насилието над ученици от учители, нанасянето на щети на училищната собственост - всичко това са проблеми, засягащи не само България, а и целия свят. И именно поради факта, че става често срещано явление, има опасност насилието в училище все повече да се приема като нормално нещо. А тези, върху които то се упражнява, да живеят в постоянен страх.

Насилието в училище има няколко проявления. То може да бъде психически тормоз и малтретиране, физическо насилие, побой, сексуално насилие, дори агресия, при която се използват оръжия.

От какво се поражда агресията у младите?

Независимо дали е физически или психически тормоз, насилието нанася поражения върху личността. Причините могат да се търсят в погрешно семейно възпитание, липса на дисциплина в училище, материални различия между подрастващите, възприемане на модели от външната среда (медии, филми, компютърни игри) и др. Зад агресията винаги стоят страх и недостиг на думи. Това не винаги е забележимо, защото често агресивните се държат доминиращо и демонстрират вътрешното си убеждение, че имат право и са над останалите.

Има и агресивна наклонност, която съпътства някои психопатологични състояния на личността. Някои от младежите, които проявяват насилие, имат психични проблеми. Те не им позволяват да разбират и изпитват нормални човешки емоции като състрадание, вина, разкаяние и тези хора имат нужда от професионална психологическа помощ.

Какво да правим?

Първо трябва да знаем, че имаме човешки права и трябва да ги отстояваме. От друга страна не трябва да пренебрегваме това, че учителите и училищното ръководство са част от училищния живот и трябва да бъдат въвлечени в проблемите, свързани с агресия и насилие. От тях трябва да очакваме да защитават правата ни като хора. Нашите родители също имат пряко отношение към живота ни в училище и само ще загубим, ако крием от тях случки от подобен род. Те искат най-доброто за нас и ще се застъпят за правата ни, когато някой се опитва да ни ги отнеме. Да си търсиш правата не е признак на малодушие, а напротив – пример за подражание и основание да се гордеем със себе си.

Ако на насилието се отговори с насилие, това поражда вълна от агресия. Получава се омагьосан кръг, от който много трудно се излиза. Затова е по-добре да се вслушаме в Оскар Уайлд: "Прощавайте на враговете си. Нищо не ги дразни толкова."

Ако насилието се толерира, то се мултиплицира. Тогава как да се отървеш от насилието, без да се примиряваш с него или да му отвръщаш? Как да се защитиш, като останеш на светлата страна?

Обикновено при акт на насилие - независимо дали е жертва, или свидетел, човек е в състояние на шок. Затова и първото, което трябва да направи, е да говори с някого за случилото се - родител, учител, педагогически съветник. Съществуват и неправителствени организации, които работят по проблемите на насилието, които също биха могли да помогнат.

В случаи на насилие ние имаме нужда и заслужаваме подкрепа, което не е срамно и не ни прави по-малко силни. Напротив, да говорим за случилото се и да си потърсим правата, е израз на зрялост и стабилен характер. Направим ли го, ще дадем пример и на други, които са малтретирани и те ще имат стимул да не мълчат и също да си търсят правата. Целта ни трябва да е справедливост, а не отмъщение.

Ако търпим или окуражаваме насилието и агресивното поведение, ние само даваме основание на насилника да вярва, че е прав, непобедим и да повтори и потрети поведението си. Да заразява и други след себе си и да вреди на здравословната училищна среда. Нали не искаме такъв човек да служи за модел за подражание?

Мнения

............................... 19:19 / 22.04.2010 mnogo e hubavo
ели 21:24 / 01.03.2010 На мен ми трябваше да прочета нещо за училще,затова отворих сайта, но започнах да чета всичко внимателно и научих полезни неща! Статията е много хубава!
Боянова 23:39 / 27.02.2010 @ К. Костадинова "Изясняването на обстоятелствата по проявата на агресия, не бива да бъде водено от стремежа да се открие и докаже вината на насилника и да се постигне някакво, по възможност заслужено тежко наказание за него, „да възтържествува справедливостта", а да цели откриване на причините за конфликта между насилника и жертвата /защо точно по този начин са се отнесли с него - да отмъстят, да унизят, от завист, злоба, проява на буен нрав, да се пошегуват и др." В едно училище се случило така, че едно момиче било изнасилено. Какво се опитвате да кажете, че не следва да се докаже вината на насилника ли? И защо да не получи наказание? Защото имал проблеми ли? Само затова ли? А това, че имал проблеми означава ли, че има право и да изнасилва? Ако утре реши, че има право и да убие? А знаете ли, че според българското законодателство нямате право да не сезирате едни такива хора, дето се занимават с детската престъпност, ако има ПРЕСТЪПЛЕНИЕ срещу дете и това ви е известно (защото една не малка част от насилието в училище е именно това- тя е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ) колкото и да не искате да търсите ОТГОВОРНОСТ от извършителя? Аз също съм психолог. И съм на позицията, че приказки от типа "много говорим и нищо съществено не казваме" не ми се четът. @ М. Околийски Може би следваше да започнете с ДАЗД. Аз добавям: ДЕТСКА ПЕДАГОГИЧЕСКА СТАЯ - ОБЩИНА НАДЕЖДА ул. Испанска революция № 10 тел. 02 / 37 45 63 И Правилник за ДПС http://lex.bg/laws/ldoc/-13059584
ivan 14:57 / 14.01.2010 Да! Безспорно казаното по темата за 14 годишното малтретирано дете е вярно що се отнася до продължаването на спора с отсрещната страна. Както и останалите коментари от типа "прости това повече го дразни" или там както беше цитата по Оскар Уайлд. Не оспорвам казаното в коментарите НО Драги коментиращи нека помислим логично трезво и най-вече да махнем маската на специалисти (впрочем въпреки гречките в правописа) аз бъдещ специалист в полето но това не е важно сега :) Та ХАИДЕ ДА НЕ СЕ ЗАБЛУЖДАВАМЕ да сте чували за едни добре облечени бизнесмени...... , а да сте наясно че такъв тип госпожички са дъщеричките им... Ако въпросното дете има майка продавачка или счетоводителак и баща техник приметно..... Може да се жалва но ефекта ще бъде глас в пустиня (пак ви казвам до някаде съм наясно с горещи линии и бля бля). Вероятното гадже ще причаква момчето и ще му прави проблеми докато на малката госпожица не и омръзне да се прави на интересна.....но не почакаите псоле тя ще порасне ще започне да се вози в BMW-та и Голфове и гаджетата и ще стават по-опасни. Искам да отбележа че тук давам коментар не начин за разрешаване тъй като за да престане келеша да гаси цигари в носовете е необходимо тои да изпита ефекта...О ДА ТОВА Е НЕХМАННО И ВЕРОЯТНО ТОЙ Е ТАКЪВ ЗААРДИ ЛИЧНИ СВОИ ПРОБЛЕМИ и даите сега и с него да работим в педагогическото взаймодействие.......ДА СПЕЦИАЛСИТИТЕ СА ПРАВИ ВЕРОЯТНО ТОВА ЩЕ РЕШИ ПРОБЛЕМА а я да попитам травмата в детето от това че некъв глупендер го е причаквал...наясно сте с Фроид и как безсъзаваното помни всичко...Малката газарка ще забражи и ще порасне бияча вероятно ще стане поредния "клиент" на РПУ-тата а за жертвата ....а да нея ще я консултираме за да работим върху дефицита от травмата ХА ХА ХА да така се процедира педагогически, сихологически докато някоя друга малка дежоика не си насъска гаджето......сре6то друго дете......ЕТО ВИ ДРУГ ЦИКЛИЧЕН КРЪГ ВЪРХО КОИТО ДА ПОМИСЛИТЕ Ще ви кажа нещо и аз имаь проблеми от този род..слава богу не са ме причаквали или пос кор са но не бяха коражлии да ми налетят но са ми се заканвали....знаете ли кое подейства..... Когато на следващия ден след заплахата отидоь при биячите със мои познати синчета и близки на други добре облечени бизнесмени.....ТОА МИ РЕШИ ПРОБЛЕМА просто имах късмет че познаваь и аз биячи ПАК КАЗВАМ НЕ ДАВАМ СЪВЕТТИ НО СПОРЕД МЕН КАЗАНОТО ОТ СПЕЦИАЛИСТИТЕ ПО ДОЛУ ФУНКЦИОНИРА Н НИВО ПРОФОРМА!!!!!! опитаите може и да ме опровергаете но с съмнявам :) :|
Д-р Михаил Околийски, Завеждащ секция „Психично здраве", НЦООЗ 09:26 / 07.12.2009 Към арсиное: "Здравейте, Проблемът, за който споделяте – агресия, е проблем за съжаление на съвременното ни общество. В забързаното ни и напрегнато ежедневие все по-трудно не само възрастните, но и тийнейджърите успяват да овладяват емоциите и реакциите си. Ситуацията, която описвате – конфликт с физическа разправа между две деца, поражда тревожност, както у децата, така и у вас - техните родители. Заедно с това и продължилият конфликт със заплахи и даже упражнено насилие от страна на приятеля на въпросното момиче, е допълнително тревожен факт. Трудността идва тогава, когато двете спорещи деца не намират начин да се справят с дадена ситуация, а очакват помощ от по-силни външни хора. В този случай Ви съветвам да се консултирате с педагогическия съветник на училището, който да проведе консултация с детето. В България функционира и Националната телефонна линия за деца - 116 111. За работа с подобни казуси на насилие са обучени 851 представители на местната власт, на областните дирекции на полицията и центровете по здравеопазване, директори на училища и психолози, социални работници от цялата страна. Най-добрата стратегия е да не влизате в полемика с представителите на другата страна в спора, а да потърсите директна помощ от страна на местния отдел "Защита на детето" към Агенцията за закрила на детето, или в полицията чрез жалба за причинено насилие и да се обадите на посочения по-горе телефон, за да поискате евентуална подкрепа от страна на местни организации. Отделните държавни институции имат редица задължения за съдействие при сигнали за деца в рискови ситуации и това трябва да се използва. Всяка друга интервенция от Ваша страна би могла да приключи със саморазправа и така порочният кръг се затваря".
Красимира Костадинова, Клиничен детски психолог, секция „Детско и училищно здравеопазване", НЦООЗ 18:15 / 04.12.2009 Към арсиное: "Агресията за някои е средство за утвърждаване, изява, реализация, „изясняване" на отношенията. Често, както в споделените случаи, повод за проява на насилие към връстник е някакъв конфликт, различия, антипатия /"дразги", „не се разбирахме особено добре", „не ме харесват"/. При всички обстоятелства обектът на агресия - „жертвата", трябва да получи емоционална подкрепа и да се положат усилия детето да се научи само да се справя в бъдеще с подобни посегателства. Напълно съм съгласна с родителя, че не бива да се премълчават такива случаи в училище и към тях да се проявява безразличие. Това може да превърне пострадалото дете в безпомощно, недоверчиво и неуверено в силите си, отчаяно същество, а оттам и в потенциална жертва в зряла възраст. Намесата на родителя е от изключителна важност. Търсенето на възмездие, отмъщение /„насилникът да си получи заслуженото"/, на отговорност по административен път, не са най-добрият израз на подкрепа и желанието да се помогне на пострадалото дете. Изясняването на обстоятелствата по проявата на агресия, не бива да бъде водено от стремежа да се открие и докаже вината на насилника и да се постигне някакво, по възможност заслужено тежко наказание за него, „да възтържествува справедливостта", а да цели откриване на причините за конфликта между насилника и жертвата /защо точно по този начин са се отнесли с него - да отмъстят, да унизят, от завист, злоба, проява на буен нрав, да се пошегуват и др./ Съдействие за разрешаване на този казус може да окаже, освен класният ръководител, /който би трябвало да познава всеки ученик, да е информиран за ставащото в класа или с поверените му ученици, да има пряко наблюдение върху поведението на учениците от класа и взаимоотношенията помежду им/, от друг, на когото учениците имат доверие – педагогически съветник, училищен психолог, учител по психология, философия или друга дисциплина. Необходимо е да се „разнищи" случая, главно за да се помогне на децата да се научат да се утвърждават и да разрешават конфликтите помежду си по градивен начин, а не с проява на агресия, омраза и враждебност. Търсенето на средства за справяне с проявите на агресия между съученици може да бъде ефективно когато става с общи усилия – на родители, училищните екипи и власти, с включване на самите ученици. Ако в семейството и в училището те се научат да бъдат съпричастни на чуждото страдание, вероятността да останат безучастни към насилието или да поощряват насилника с безразличие или съгласие, ще е по-малка".
арсиное 14:23 / 28.11.2009 Доживях и синът ми /на 14/да претърпи насилие. От породени дразги с две момичета от класа му, едната го заплашила, че ще изпрати "гаджето"си да го прбие. Той уведомил класната си за това, но единсвената реакция е определена след 10 дни родителска среща. Три дни по-късно въпросното гадже пресрещнало синът ми след училище, ударил го два пъти през лицето и му ударил една глава в носа. Заплашвал го, че ще си загаси цигарата в носа му. Размина се с болящ нос и стрес, разбира се. Но ВЪЗМУТИТЕЛНОТО в случая е, че когато се обадих на класната и й казах за случая, тя каза, че не си спомня синът ми да е казал за заплахата, после ми каза, че на другия ден сутринта е почивка и искала да почива, а не да идва в училището. После вместо да подеме някаква инициатива, ме попита какво искам да направи. Да, завъртя един телефон и ме остави аз да се разбирам с родителите на момичето, при условие, че й казах, че не искам лично да се занимавам с тях, а пред свидетели. След като се разбрах за среща в понеделник, бащата на момиче, за мен умишлено, дойде в петък. Така синът ми се оказа без подрепа и по-интересното е, че класната го е позволила. Същият този баща си е позволил да нарече синът ми "господин Никой'. Въпросната съученичка, по телефона, когато търсех майка ѝ, ми каза че все пак той не е пребит. Майката пък ми каза, че една глава, какво толкова, детска работа. БЕЗОБРАЗИЕТО е това, че има пълно безхаберие, никакво разкаяние и крайна сметка, защо толкова шум, като не е пребит. Твърдо решени сме до последно да си търсим правата, да защитим синът си от повторно посегателство, защото има заплахи от друго момиче, защото е раздухал случая. Всички трябва да разберат, че докато мълчим и покорно навеждаме глави, ще има хора, мислещи се за недосегаеми и безпрепятствено ще отглеждат бидещите престъпници на България.
Teenspot.bg 18:20 / 20.10.2009 Здравей, благодарим ти за това, че си откровена и споделяш нещо, което наистина е много тревожно. Според нас споделянето и търсенето на решение е начинът за справяне с тези ситуации, които за съжаление стават все по-голяма част от нашето ежедневие. Ние сме готови да помогнем в подобни ситуации, стига да имаме възможност за това. Екипът на teenspot
Анонимен 17:46 / 20.10.2009 Агресията между тийнейджърите става все по-често явление. Казвам го, защото аз самата съм била жертва на насилие. Тази година завърших училище. Точно на последния учебен ден, когато се разделяхме с класа, ми се случи. Отидох си до тоалетната и изведнъж някой затвори вратата. Обърнах се и видях 3 мои съученички с които не се разбирах особено добре. Те меи се нахвърлиха и започнаха да ме удрят по главата и цялото тяло. Пукнаха ми 2 ребра и получих мозъчно сътресение! Обаче никой не знае. Всички си мислят, че сама съм паднала. Деца, бъдете добри, защото после ВИЕ ще имате угризения!
Сони 22:58 / 09.09.2009 Това е много важна тема и за съжаление тя е много обсъждана, защото агресенията не намалява,а напротив-увеличава се! Когато бях в старото ми училище много се огорчавах,когато някой мой "добър" съученик ме напсуваше. Споделях го с мама и тя винаги ми казваше:"Виж,това е най-малкото,което може да ти се случи,за мен не е важно мнението на поредния простак,за мен е важно да се прибереш вкъщи жива и здрава." Според мен това не е нормално. Родителите не изпращат детето си на училище, за да се притесняват дали то ще се прибере невредимо. Родителите пращат детето си на училище,за да се изучи. Бях свидетелка как разбиха(в буквалния смисъл на думата) носа на една моя съученичка. Момичето го болеше(естествено!), плачеше, но най-страшното беше, че другите ми съученици(с малки изключения) се присмиваха и се кефеха на страданието й. Картината погледната отстрани беше неуписуема,направо сърцето ти да се свие!!! Тогава аз бях бясна и затова се разкрещях на тези съдисти,казах им:"Как може да се кефите на страданието на другите?!Как не ви е срам!Вместо да сте съпричастни вие се хилите като малоумни!".Естествено мен ме приеха за "извадена от нафталина" с моето "остаряло" поведение за 21 век. Най-страшното беше, че снимаха с камерите на телефоните си и се уговаряха да си разменят клиповете и да ги качат във vbox7.com .На мен не ми пропука за това,че учителката идваше за следващия час и направо изхвърчах от класната стая с хленчещото момиче,като го придружих до сестрата. Какви са днешните деца?Някои са много будни и добри, но други са със садистични наклонности и вероятно това произлиза от самите семейства. Аз също съм страдала от удар в бъбреците,пукната конфета в ухото ми и макар че бях в реномирано училище на тези деца нищо не им се случи(не ги наказаха!)!