Насилие в семейството
Връзката родител – дете е много важна за щастието на нас, младите. Ако тя е нарушена, това причинява болка и тежки поражения за психиката ни. Насилието в семейството е най-болезнено, защото идва от най-близките хора. Тъй като именно от родителите се очаква да получим най-голямата подкрепа и закрила, една агресия от тяхна страна е силен удар върху психическото ни здраве.
Условно насилието в дома се разделя на физическо, сексуално и емоционално (тормоз, омраза). То може да бъде „разпознато” в случаите, когато изпитваме болка - независимо дали е в тялото или в душата ни.
Какво може да доведе родителите до подобно поведение? Вероятно това се дължи на начина, по който са били възпитани, ограничените познания за отношенията с деца или просто миналото, в което те самите са били тежко малтретирани.
Тревожна статистика разкрива, че близо две трети от децата в България твърдят, че в семействата им има случаи на насилие. Тук е важно е да осъзнаем, че зад всяка пресилена реакция, зад физическото посегателство, обидните думи стои преди всичко ...страхът. Страхът е двигателната сила на хората, които упражняват насилие. Независимо от привидно доминиращото отношение на насилниците в дадена ситуация, те са тези, които имат нужда от помощ.
Не е лесно да се разпознае насилието и това прави още по-трудно справянето с него. Някои родителски поведения могат да ни се струват нормални, ако сме привикнали с тях, а всъщност да са форма на насилие над нас. Ако не сме сигурни дали се извършва насилие върху нас или над наш приятел, е необходимо да споделим с близък възрастен за това.
Насилието в дома се оказва определящо за психиката. Липсата на разбиране и топли отношения в семейството води като цяло до лоши или липсващи социални умения. Ако в едно семейство преобладават заплахи и насилие, това се пренася върху децата, а чрез тях отива и в училището и става модел на общуване в групата от връстници.
Насилието в семейството над един млад човек ражда агресия и разрушително поведение и в него самия. Това поведение може да бъде насочено към собствената личност или към околните. Често младите търсят „отдушник” на насилието като прибягват към наркотични вещества, алкохол, хазарт, бягство от дома и антисоциално поведение.
Спомените могат и да избледнеят с времето, но травматичните усещания за страх, зависимост, унижение и угризения, остават за цял живот. В чести случаи хората, станали жертва на насилие, след време сами стават насилници, като се стига до един омагьосан порочен кръг.
С психологическите последствия от насилието никой не може да се справи сам. Затова е много важна помощта на специалисти, близки хора и приятели, които ни разбират и ни мислят доброто. Каквото и да ни се е случило, отвръщането с насилие не е решение на проблемите и дори води до усложнението им.
Обикновено първите прояви на насилие се приемат примирително, а ние си го обясняваме с това, че сме се провинили в нещо, създавайки си собствено чувство за вина. Именно това не трябва да допускаме – да „затворим” чувството за вина вътре в себе си. Проблемът с насилието не бива да се приема като персонален, частен случай. Трябва да знаем, че това е проблем и на много други хора. Напълно е възможно съученикът до нас също да е жертва на такъв вид насилие. Ето защо взаимното споделяне с приятели, учители или потърсената помощ от специалисти, са важен момент от решението на проблемите с насилието у дома.
Насилието е престъпление и тези, които го извършват, трябва да бъдат съдени и наказани.
Мнения
violina
09:35 / 11.03.2010 znaete li kogato 4eta tezi istorii i nastrahvam..nz kak moje da ima takiva hora na tozi svqt kak spqt no6tem,kak jiveqt....qvno hora kato men se zablujdavat za6toto tova nezna4i 4e kato nie sme dobri zna4i i ostanalite sa takiva
Сони
21:49 / 24.10.2009 Съвсем възможно е децата да стават обект на насилие от своите родители,защото те(родителите) си мислят,че рожбата им е виновна за проблеми в работата им,в личен план и т.н. например.В Америка е имало случай,в който бебе(на 1 годинка) е било така жестоко малтретирано от своите родители,че...Дори е било подхвърляно до тавана и обратно.Цялото е било обезобразено и починало.За да не забравя този случай един съдия е сложил снимка на бебето върху бюрото си,да му напомня какво може да се случи и накъде отива светът...