Нарушени човешки права

Въпросът за човешките права има дълга история, но тук ще се спрем на съвременното разбиране на тази тема. Ще разгледаме какви права имаме като хора на държавите, членки на организацията на обединените нации (ООН).

Няколко години след края на Втората световна война ООН излиза с декларация, в която се описват основните права, които трябва да има всеки човек, за да живее здрав и пълноценен живот. Всяка държава – член на организацията, в това число и България, приема тези права и ги включва в своята конституция, за да осигури защита на гражданите си.

Основните права, които имаме като граждани на България са:

Имаме право да сме свободни (тоест да не живеем в робство).
Имаме право да не бъдем дискриминирани.
Имаме право на съд и на справедлив съдебен процес.
Имаме право да притежаваме собственост.
Имаме право да не бъдем малтретирани.
Имаме право на вероизповедание, както и право да сменим вярата си.
Мъжете и жените имат равни права.
Имаме право на труд, както и право на почивка.

Правата на децата

В допълнение към тази декларация, през 1989г. ООН приема и специален документ, посветен на правата на децата, защото те са специална група от обществото и имат нужда да бъдат допълнително защитени. Документът се нарича „Конвенция за правата на детето”. Като държава-членка на Организацията на обединените нации, България е приела да зачита и осигурява правата на децата, приети от институцията.

Текстът определя термина „дете” като всяко човешко същество на възраст под 18 години”. Прави се уговорка, че горното е валидно, „освен ако съгласно закона, приложим за детето, пълнолетието настъпва по-рано. Това всъщност е границата на пълнолетието, преди която личността се възприема като подрастваща и в определени случаи друг носи отговорност за развитието и действията й.

Ние не винаги осъзнаваме колко и какви права имаме. Особено когато не сме навършили 18 години, защото понякога пропускаме да се информираме какви са те.

От друга страна ние сериозно изоставаме от връстниците си от другите европейски страни по информираността си за правата, които им дават редица закони. Проблемът е част и от по-слабото познаване на човешките права в страната като цяло. Така че, решението е да бъдем по-информирани за собствените си права за да сме по-пълноценни като личности. За да са „живи” правата ни и да имат смисъл, трябва да ги познаваме. Колкото по-добре сме информирани за правата си, толкова по-добре ще може да се защитим. Познанието носи сигурност.

Конвенцията на ООН за детските права казва следното:

Всички деца и младежи имат еднакви права. Никое дете или младеж не може да бъде подценявано на основание на неговия пол, цвят на кожата, език или религия.
Децата и младежите имат правото на възможно най-добро здраве, както и на медицинско обслужване и медицинска помощ.
Децата и младежите имат право на безплатно основно образование. Освен това трябва да бъде направен възможен достъпа до по-нататъшни учебни заведения.
Децата и младежите имат правото на почивка, свободно време, игри и участие в културни и творчески дейности.
Децата и младежите имат правото да се информират, да изразяват свободно своето мнение и да бъдат чути.
Децата и младежите имат право на добро възпитание. Техните родители или други възпитатели нямат правото да упражняват сила, злоупотребата и малтретирането са забранени.
Децата и младежите имат правото на особена защита и помощ по време на война или когато са бегълци.
Децата и младежите имат право да бъдат защитавани от експлоатираща работа и сексуална злоупотреба.
Децата и младежите имат право да живеят със своите родители и да имат контакт с двете родителски страни, ако родителите са разделени.
Децата и младежите, които са инвалиди, имат право на особено подпомагане и подкрепа, както и на активно участие в обществения живот.

Мнения

Анонимно 12:01 / 06.02.2010 Според мен при съдебен процес при раздялата на двама родители би следвало да се попита детето създадено от този брак при кой родител иска да е , но не в присъствието на родителите , защото детето може под натиска на единия от двата родители да излъже , за това децата трябва да се питат за своето мнение при неприсъсттвието на родителите,или някой близък,или познат , зада може да се разкрие детето свободно .