Тютюнопушене

Има хора, които пропушват като възрастни при необичайни ситуации и събития в живота им, но като цяло най-примамливият период за това е в тийнейджърските години.

Младите започват да пушат по различни причини - защото е модерно; защото всички около мен го правят; защото и родителите ми пушат; защото в междучасията е по-добре да си в приятелския кръг от пушачи, отколкото сам и непушач; защото така изразявам себе си; а защо не… Но, както и да си започнал да пушиш, вероятно не си усетил кога си станал пушач и си се пристрастил.

Никотинът и пристрастяването

В основата на пристрастяването към цигарите стои веществото никотин. Никотинът е безцветен, силно отровен алкалоид (органично вещество, съдържащо азот), който се съдържа в най-голяма степен в листата на тютюна и кокаина. Чрез своето действие никотинът увеличава нивото на допамин в главния мозък и действа като стимулант. Същевременно обаче никотинът влияе върху централната и периферна нервна система и повишава кръвното налягане. При пушене голяма част от никотина се разпада при горенето на цигарата, но количествата, които влизат в организма, предизвикват гадене, хипертония, влияние върху психиката, в това число и никотинова зависимост.

Другите вещества и тяхното действие

По време на пушенето се отделя токсичен газ - въглероден оксид, който се образува при изгарянето на тютюна и навлиза в кръвта на пушачите чрез белия дроб. Въглеродният оксид блокира нормалните дихателни вериги и затруднява дишането, забавя действието и нивото на червените кръвни телца и води до хронична умора, забавено хранене, световъртеж и главоболие.

Цигареният дим съдържа още едно вещество, наречено катран - черен и леплив остатъчен продукт, съставен от стотици химични вещества. Вдишван, той задръства белите дробове, като причинява белодробни възпаления, натоварва сърцето и повишава кръвното налягане.

Какви са последствията

При тютюнопушене най-често се засягат органите, свързани с дишането, сърдечно-съдовата система, храносмилането. Също така се увеличава вероятността от рак на храносмилателните органи, на устната кухина и на белите дробове (известни са поне 11 вида злокачествени ракови образувания, причинявани от него). При редовните пушачи се увеличава и рискът от инфаркт. Тютюнопушенето повишава нивото на холестерина и мазнините в кръвта, отслабва костната система, причинява недостиг на витамини, намалява капацитета на белите ни дробове.

Установено е, че пушенето влияе и върху секрецията на хормона лептин. Този хормон играе роля върху метаболизма, като регулира апетита и активността на мастните клетки. Периодите на раздразнителност и вълчи апетит са известни като тютюнева депресия, която може да се избегне чрез спорт и правилно, балансирано хранене.

Често в следствие на никотина, кръвоносните съдове се свиват и очите подпухват, а с течение на времето кожата, ноктите и зъбите придобиват жълтеникаво-кафяв оттенък.

Тютюнопушенето сериозно уврежда и репродуктивната функция на хората, както сред мъжете, така и сред жените. Цигарите съдържат множество токсични, канцерогенни и мутагенни вещества, които потискат производството на женския полов хормон естроген; яйцеклетките стават по-податливи на генетични дефекти и се намалява яйчниковият резерв. При мъжете тютюнопушенето доказано намалява концентрацията, подвижността, виталитета и морфологията на сперматозоидите, които стават по-податливи на генетични дефекти; води до възпаление на простатната жлеза и затруднения в образуването на така необходимия на мъжете тестостерон. За бременните жени тютюнопушенето е източник на редица проблеми, като кървене и спонтанен аборт, раждане на бебета с поднормено тегло, преждевременно раждане, преносване на плода, както и повишен риск за самото дете да стане пушач.

Освен, че е много неприятно като усещане, вдишването на цигарен дим от чужда цигара е също вид тютюнопушене. Дори и самите ние да не пушим, присъствието в задимени помещения и вдишването на дима от цигарата на приятел ни излагат на също толкова силни негативни влияния върху организма ни.

Цигарите представляват сериозна опасност и за човек, който е близо до или в едно помещение с пушачи. Това е така нареченото „пасивно пушене”.

Пасивното пушене убива хиляди хора всяка година. Рискът от сърдечно заболяване се увеличава с 25% при хората, подложени на такъв вид пушене. Проветряването на помещението не предпазва от излагане на въздействието на цигарения дим. Всеки непушач, който несъзнателно вдишва цигарен дим, е подложен на свързаните с тютюнопушене опасности. Непосредствен ефект от пребиваването в среда със запалена цигара е дразненето на очите, главоболието, кашлицата, болки в гърлото, замаяност или дори гадене. Не са изключени обостряния на състоянието у пациенти с астма. Ако пасивното тютюнопушене стане активно, с времето се покачва рискът от развитието на свързани с него заболявания при възрастните и най-вече различните ракови образувания (рак на носните синуси, карцином на гърдата и шийката на матката, карцином на пикочния мехур).

Отравянето на организма в следствие на тютюнопушене и вредните влияния на цигарите се случват постепенно, с времето. Както и пристрастяването – било то физическо, като необходимост на самия ни организъм, или психическо – като някаква емоционална потребност. Както пристрастяването, така и вредните влияния върху организма започват да се развиват от момента, в който започнем да пушим.

Статистиката сочи, че децата в България пушат най-много от всички деца в държавите – членки на Европейския съюз, а близо 60% от всички деца у нас поне са опитвали цигари. Всяко трето българско дете между 10 и 19 г. е активен пушач, според данни на Европейската комисия.

Статистиката няма за цел да ужаси, тя не може и да реши въпроса, но говори, че влиянието на цигарите върху тийнейджърите е сериозно. Шансът обаче е в това, че един млад човек може много по-лесно да се откаже да пуши, отколкото един възрастен. Навикът е по-слаб, а пристрастяването – по-малко. Остава да намериш волята и мотивацията да го направиш.

Първата голяма полза е вътрешното удовлетворение. Ако откажем цигарите ще се гордеем със себе си, с постигнатото. Това е едно трудно и смело действие и то ще ни издигне в собствените ни очи.

Организмът ни също ще се повлияе положително – ще се подобрят дишането, способността да се справяме с внезапни натоварвания, вкусовите ни възприятия, обонянието. Възвръща се способността на белия дроб да усвоява кислорода. Колкото и абстрактно да звучи – с отказването на цигарите намаляваме риска от заболявания в сравнение с нивото на този риск при активните пушачи.

Ако се откажем от цигарите, дъхът ни ще се подобри, цветът на кожата на ръцете и ноктите също, дрехите ни няма да миришат на цигари. Да не забравяме и парите, които ще спестим и можем да вложим в приятни и полезни забавления.