Алкохол

Алкохолът се получава чрез ферментация на плодове, зеленчуци, зърнени храни и др., която превръща захарите в алкохол.

В човешкия организъм алкохолът, който е депресант, преминава в кръвта и влияе на централната нервна система. Той забавя функциите й като блокира част от импулсите, отправени към мозъка. Именно този «блокаж» на импулсите е причина за промяна на възприятието, емоциите, движението, зрението и способността да чуваме.

Алкохолът се задържа в тялото до пълното му разграждане (елиминиране) чрез черния дроб. Елиминацията на едно алкохолно питие от организма отнема най-малко 1,5 часа. Процесът на елиминация не може да бъде ускорен нито чрез приемане на кафе или дурги ободряващи напитки, нито чрез консумация на храна.

През тинейджърските години тялото и нервната ни система все още се развиват и затова употребата на алкохол нанася сериозни вреди на подрастващия организъм.

Действието и ефектите от употребата на алкохол зависят от концентрацията му в кръвта. Пиещият може да премине през различни състояния - от възбуда и словоохотливост, през релаксация и сънливост, до ярост и агресия. Рефлексите се забавят, а съзнанието се замъглява. Поведението и проявите на човек може изцяло да се променят и да нямат нищо общо с обичайния му характер. Заекване и залитане са едни от най-видимите ефекти на употребата на алкохол.

Ако някой погълне големи количества алкохол за кратко време, ще натрови кръвта си. При алкохолно натравяне ефектът е повръщане, като може да се стигне до загуба на съзнание, а дори и до смърт.

Ефектите от алкохола не са едни и същи при всички хора. Тяхното проявление е свързано с телесната маса и количеството течности в организма. Концентрацията на алкохол в кръвта се увеличава по-бързо при по-слабите хора, като това важи особено за тийнейджърите и жените, които имат по-малка телесна маса. Човек, който тежи 50 кг. усеща ефектите от алкохола по-бързо от човек с тегло 100 кг.

След консумация на едно или две питиета, упойващият ефект на алкохола премахва някои задръжки в поведението. За по-възрастните хора, чийто организъм е напълно зрял, той може да има и релаксиращо действие, ако е консумиран в малко количество. Въпреки че консумиращият се отпуска по-лесно и се държи по-освободено, фините двигателни умения са нарушени, реакциите се забавят, сетивата са замъглени. Човек вижда, чува и усеща в по-малка степен.

След приемане на по-голямо количество алкохол, възприятията за собственото поведение се променят, а самокритичността намалява. Можем да се почувстваме по-уверени и смели, искаме да привличаме вниманието и смятаме, че будим възхита. В действителност обаче нетипичното за нас поведение може да ни направи смешни за околните.

Прекомерната и редовна употреба на алкохол уврежда имунната система, стомаха, черния дроб и мозъка, причинява импотенция при мъжете, менструални разстройства при жените, както и различни форми на рак на устата, гърлото, стомаха, черния дроб и червата. Всичко това звучи стряскащо и дори нереално, но вътрешните увреждания, които алкохолът нанася на организма са научно доказани.

Освен върху здравето, прекаляването с алкохола води и до личностни проблеми, както и проблеми в семейството, в приятелския кръг, в общуването и отношенията с околните. Те се зараждат още в тийнейджърска възраст, когато психиката на младия човек е нестабилна и той се чувства по-объркан и неуверен (дории външно да създава впечатление за самоувереност и безпогрешност от типа „аз мога и знам всичко”). Ако прекаляването с алкохола започне още в младежките години, вероятността за по-късни здравословни и психически проблеми или проблеми с околния свят е много голяма.

Злоупотребата, започнала в юношеството, може да прерасне в алкохолна зависимост. Ето как можем да я разпознаем в себе си или в някого другиго:

• Когато някой има нужда и влечение към алкохол, за да се промени съзнанието (мисленето) му, както и психическото или физическо му състояние;
• Ако даден човек започне да приема все по-големи количества, за да достигне до едно и също състояние – например, ако вчера са му „стигали” няколко питиета, за да се почувства или да започне да действа по определен начин, а днес „издържа” или „носи” на повече и има нужда да изпие повече, за да настъпи същото състояние;
• Когато у някого се забелязва неприятно усещане, изнервеност, потиснатост и физически дискомфорт при липса на алкохол;
• Когато човек трайно промени поведението си – към себе си и към околните, в семейството, в училище;
• Когато заради прекомерна употреба на алкохол човек губи интерес към други удоволствия като спорт, танци, изкуства и др.

Под влияние на алкохола човек често постъпва по начин, който не отговаря на разбиранията и желанията му, а е резултат от моментното му състояние. В такива случаи нерядко се стига до действия, които след това водят до разочарование, съжаление, срам, до разваляне на отношения с приятели, а дори и до насилие и убийства.

В тийнейджърските години е много по-лесно да пиеш, отколкото да не го правиш. Още повече, ако нашите приятели пият и демонстрират, че се чувстват добре, а един отказ може да предизвика реакции като насмешка, укор, отхвърляне. Причините да се опита са много.

От друга страна, ако родителите консумират алкохол, е съвсем естествено да мислим, че и ние можем да го правим. Много изследвания доказват, че проблематичното пиене на алкохол се среща четири пъти по-често у лица, при които родителите са алкохолнозависими. Това се обяснява дори генетично - лицата, които са наследствено обременени, имат повишена поносимост към приемането на спиртни напитки и с това се увеличава рискът от алкохолна зависимост.

Прекаляването с алкохола сред тийнейджърите води до редица здравословни проблеми и рискове, като най-малкият от тях е напълняване. То се отразява и на чувството за щастие у младия човек, върху отношенията му с околните, то може да промени и начина, по който тийнейджърът гледа на себе си – дали се харесва, обича и цени.

Тъй като спиртните напитки притъпяват реакциите и мисълта, неосъзнатите сексуални контакти в подобно състояние повишават риска от нежелана бременност и болести, предавани по полов път.

За да отървем себе си, тялото си, душата си и бъдещето си от алкохола - първо трябва да си признаем, че прекаляваме с алкохола. Най-напред пред себе си, а ако имаме и силата да го споделим с близък човек, това само ще подпомогне излизането ни от омагьосания кръг.

След това трябва да премислим кога и как пием, защо прекаляваме и да търсим тактики срещу своето увлечение и срещу тези, които ни подтикват. Това не е война, а тактическа победа с много ходове като търсене на други интересни занимания, развиване на собственото ни самочувствие, привличане на „съмишленици” от обкръжението ни.

Ако чувстваме, че прекаляваме с алкохол, трябва да се обърнем към по-възрастен човек и да споделим проблема си. Това трябва да е някого, на когото имаме доверие – родител, учител, треньор, приятел, някой, за когото знаем, че иска най-доброто за нас.

Защото в крайна сметка всеки трябва да иска най-доброто за себе си. Да сме щастливи, да се радваме на събитията и на това, което ни се случва, да сме уверени и спокойни, да сме ентусиасти, да преживяваме вълнуващи неща, да сме пълни с енергия …. Всичко това и още много от него може да ни се случи в по-голяма степен, ако съзнанието и кръвта ни са чисти.